Дисбаланс във вагиналната флора и вагинални инфекции
Много фактори могат да нарушат естественото равновесие във влагалището, и ако станат прекалено интензивни, вагиналната флора вече не може да се адаптира, което евентуално би довело до вагинална инфекция. В такива случаи броят на млечнокиселите бактерии във вагината обикновено е намален и рН често се повишава до стойости над 4,5.
Вагиналните оплаквания, като сърбеж, парене и отделяне на секрет, могат да бъдат признаци на бактериална или гъбична инфекция и, съответно, на дисбаланс във вагиналната флора. Тези симптоми са лесно видими.
Като използват продукти с млечна киселина, жените, които са податливи на чести вагинални инфекции, могат да възстановят и поддържат здрава влагалищна среда и по този начин да спомогнат за предотвратяване на вагинални инфекции (вижте Vagisan Млечна киселина)
Възможни фактори за дисбаланс
Ако вземате антибиотици за лечението на инфекция, като напр. възпаление на сливиците, това може да се отрази и върху Вашата вагинална флора. „Добрите“ бактерии (като млечнокиселите бактерии) могат също да бъдат убити от антибиотика, което позволява на болестотворни агенти (напр. гъбички) да се разпространяват безпрепятствено.
Промените в хормоналните нива също могат да причинят промени във вагиналната среда, благоприятни за инфекциите. Това може да се случи например по време на бременност и кърмене, но също и когато се вземат перорални контрацептиви.
Стресът, психическото натоварване, грипът и други инфекциозни заболявания могат да отслабят естествената защита на тялото в интимната област, което би могло да спомогне за инфекции от гъбички или болестотворни бактерии.
Някои жени използват вагинални душове, защото вярват, че това им помага да пазят вагината много чиста. Те обаче могат да са вредни и често съществено нарушават комфорта. Вредните бактерии и гъбички не могат да бъдат убити с вагинални душове, които обаче са в състояние да разрушат естествените колонии на млечнокисели бактерии и да раздразнят сериозно вагиналната лигавица.
Кръвта е алкална, което означава, че нейното рН е над 7 (около 7,4). Всеки път, когато има кръв във влагалището (например от менструация, зацапване, следи от кръв след операция), рН във влагалището се измества временно към по-висока стойност. Спермата (или семенната течност) също е алкална, за да позволи подвижността на сперматозоидите. Амниотичната течност и лохиите (вагиналният секрет след раждането) също са алкални телесни течности. Млечната киселина, нормално произвеждана от млечнокиселите бактерии във вагината, обикновено балансира алкалните телесни течности, но ако вагиналната флора е отслабена или нарушена, тази компенсация се забавя или не се случва. Последващото изместване на рН до над 4,4 може да благоприятства растежа на патогенни микроби.
